Основни хранителни вещества

Основни хранителни веществаИма няколко вида основни хранителни вещества, някои от тях жизненоважни и полезни, а други – вредни, в по-големи количества. Сега ще видим кои са основните хранителни вещества, как може да си ги набавим и колко е оптималното дневно количество за всяко от тях.

Белтъчините се явяват основен материал за изграждане на органите, тъканите и клетките в тялото на човек. В състава на белтъчините участват 20 вида аминокиселини, като 8 от тях са незаменими и единственият начин за тяхното набавяне е приемането им чрез храната. Тези аминокиселини се съдържат най-много в следните храни: соя, зрял фасул, леща, грах, нахут, мляко и млечни продукти, яйца, риба и месо. Дневната доза белтъчини, от която има нужда човешкият организъм, на един килограм телесно тегло, е 1 – 1.5 гр., или иначе казано около 100 гр. от някоя от изброените храни. Когато обаче извършвате тежка физическа работа или работите при много ниски, или много високи температури, количеството на приеманата храна, съдържаща белтъчини, се увеличава до 140 грама. За правилно хранене, 50 % от приеманите белтъчини, трябва да са месо, риба, яйца, мляко и млечни продукти, въобще – от животински произход. При децата и юношите този процент е 80. Когато се разгражда 1 грам белтъчини в организма, се отделят около 4 килокалории топлина.

Друг хранителен елемент са мазнините, които са и основният източник на енергия в човешкия организъм. Те също така участват в изграждането на тъкани и клетки. Има наситени и ненаситени мастни киселини. Наситените са тези от животински произход, а ненаситените са растителните мазнини. Наситените мастни киселини обаче трябва да се избягват от по-възрастните, тъй като съдържат холестерол, който при по-високи количества в кръвта, води до атеросклероза. Дневната нужда от мазнини е 80 до 100 грама. При разграждането на 1 грам мазнини, в организма се образуват около 9 килокалории.

Въглехидратите са важен източник на енергия за организма. Те не се синтезират в него, затова трябва да постъпват чрез храната. Прости захари, нишесте, целулоза и пектинови вещества могат да се набавят в организма чрез консумацията на плодове. Високорафинираните въглехидрати обаче са вредни в по-големи количества, тъй като когато са в повече, те бързо се превръщат в мазнини. Такива са захар и захарни изделия, рафинирани брашна, нишесте и продуктите произведени от тях. Оптималната доза въглехидрати е 300 до 600 грама на ден, от които обаче, рафинираната захар не трябва да е повече от 50 грама. Когато се разгражда 1 грам въглехидрати в организма се отделят около 4 килокалории.

Витамините са жизненоважен елемент за човека, въпреки че постъпват в организма в минимални количества. Те се делят на 2 основни вида: водоразтворими – това са витамините от група В, витамин С и витамин Р, и мастноразтворими, към които се причисляват витамините А, D, Е и К. Пълното отсъствие на витамини води до заболяване наречено авитаминоза, частичната липса на някои витамини се нарича хиповитаминоза, а прекалено високото им количество в организма се нарича хипервитаминоза.

Минерални соли – участват в състава на тъканите и клетките, и спомагат за обмяната на веществата. Те са много на брой, като всеки един вид е по-високо концентриран в определени хранителни продукти. Минералните соли като цяло, се набавят в организма чрез приемането на зеленчуци, плодове, месо, какао, готварска сол, мляко и млечни продукти.

Микроелементите са химични елементи, които се съдържат в организма в изключително малки количества. Благодарение на тях обаче в организма се извършват редица биологични процеси. Най-важните микроелементи за един организъм са желязо, йод, манган, цинк, флуор, кобалт и други.

И не на последно място е водата. Тя е нужна за нормалното протичане на обменни процеси в организма. Тя е съставна част във всички клетки и тъкани, а освен това именно водата е средата, в която протичат всички жизненоважни химични процеси.

Вашият коментар