Соята – суперхрана или вредна съставка в менюто?

Суперхраната на бъдещето ли е соята или опасен продукт, който е станал част от живота и менюто ни? Този въпрос става все по-актуален с навлизането на тази съставка в почти всички храни обект на индустриално производство. Ползите и вредите, които това растение носи са различни. А учени, лекари и производители на хранителни продукти са разделени в мненията си за нея. Според повечето от тях, благодарение на универсалното й приложение, соята е истинска суперхрана и ще спаси планетата от световен глад. На другия полюс обаче са учените, които смятат, че соята е опасна, вредна за здравето и причинява различни заболявания. Ето какво гласят различните позиции „За” и „Против” соята.

Соя

Ползи от соята

Отглеждана като индустриален продукт в началото на миналия век, днес соята е една от най-широко разпространените култури. Причина за това е фактът, че тя намира приложение в почти всички области на хранително-вкусовата промишленост и дори извън нея.
Ползите от соята наистина са големи. Практически тя замества месото в менюто на вегетарианците, от нея се произвеждат не само месо, брашно, сирене, мляко, сос и олио, но и други. Тя е част от състава на почти всички месни храни, десертите, различни зърнени и енергийни храни и други.
Смята се, че соята намалява „лошия холестерол”, укрепва сърдечно-съдовата система и намалява риска от заболявания. Също така предпазва от рак и остеопороза. Освен това е богата на белтъчини, съдържа и множество незаменими аминокиселини, което фактически я прави идеалната супер храна.

Но така ли е наистина?

Подобно на всяка храна, в прекомерни количества соята не само не е полезна, но дори е и опасна за здравето. Най-новите изследвания показват, че в резултат на честото генно модифициране на соевите култури, ползите, които те носят за човешкия организъм, стават все по-малко.

Най-важното, което трябва да знаем за соята е, че тя съдържа фитонова киселина и изофлавони. Първото пречи на нормалното усвояване на вещества като магнезий, цинк, калций, мед и желязо, а второто води до безплодие и активиране на автоимунни заболявания.
Изофлавинът може да причини още безплодие при жените и също така фертилност при мъжете. Особено опасно е даването на изкуствени бебешки млека със соя в състава си на децата, тъй като това може да причини репродуктивни проблеми в по-зряла възраст.
Соята също така съдържа и тиреоид, който влияе върху метаболизма и може да предизвика заболяване на щитовидната жлеза. Освен това причинява и хормонален дисбаланс, повишение на теглото и постоянна умора.

Изводът е, че подобно на повечето широко рекламирани храни, соята също има безспорни качества, но и сериозни недостатъци. И макар да носи много ползи, вредите от злоупотребата с нея също не са за подценяване. В резултат на това количеството соя, което се приема от човешкия организъм е определящо. Максималното количество соя, което може да приема човек е около 50–150 грама на седмица. Като това количество включва съдържанието на соя или соев протеин в месото, десертите, снаксовете, супите, сосовете и други хранителни стоки, които консумирате. Иначе казано — може да консумирате соеви кюфтета веднъж в седмицата, а салата със сирене тофу да си направите не повече от 2–3 пъти на седмица. Също така една чаша соево мляко на 3–4 дни няма да навреди на здравето ви, а ще повлияе благотворно на вашия организъм. Необходимо е просто да внимавате да не злоупотребите.

Вашият коментар